Николета Лозанова
Драма имаше тази вечер. Лалетата разцъфтяха преди да се разрази бурята. Тя връхлетя и отмина. Но те устояха. Леле, какъв мач беше. Последните минути на първия полуфинал дори не ги гледах, тъй като стисках палци за холандците, а положението бе драматично. За 6000 секунди крехко същество като мен може да получи няколко инфаркта. Резултатът обаче е ясен- светът е оранжев. Шестото ми чувство подсказва, че лалетата ще цъфтят и на финала. Само Робен да не играе като пластелинено човече. Тази вечер той ни показа това, за което пишман мъдреците от Реал си скубят косите. А заради Снайдер трябва да си оскубят и главите с резачка или тъп сърп, за да е по-болезнено.
Шапки долу и за Уругвай. Момчетата играха страхотно. А смяната на Фурлан бе изключително странна. Ако имаше човек, който би обърнал мача, то това бе русолявият ритнитопковец с тяло на божество ( той би обърнал и сърцето ми). Диего обаче ще остане в историята на Мондиал 2010 като един от най-добрите. И най красивите… А историята помни добрите…
